Под мекия светлинен ореол на залеза на брега на морето, където вълните нежно целуваха пясъка, Иван коленичи пред Мария, държейки в ръце блестяща кутийка. “Мария – изрече той с треперещ глас, – всеки миг до теб е магия, която искам да трае вечно. Бъди всичко за мен: моя съпруга, моя съдба.” Очите им се срещнаха в обещание за бъдеще, изпълнено с любов, смях и приключения, докато слънцето се спускаше към хоризонта и ги озаряваше със златиста светлина.